Първият от текстовете на тази малка книга е написан през май 2012 година, след първия голям изборен успех на „Златна зора“. Вторият е свързан с насилственото публично появяване на партията в защита на Православието, по повод театралната постановка „Corpus Christi“ в Атина.

Перспективата на този текст, който има за тема богохулството, определя и перспективата на следващите четири текста: неонацистката „Златна зора“, паганската, антисемитска, антиислямска и всичко друго лошо, което може да си представи човешкият ум, също така е антихристиянска организация. Следователно, тя има задължението, преди всичко, да бъде категорично осъдена и предадена на обществена изолация от самата Църква. В същото време се обясняват и причините, поради които й е трудно да го направи.

В тези шест текста добавих и два по-стари за православния антисемитизъм и радикализъм, защото прецених, че духовната атмосфера, която описват, осветлява причините, поради които Православната Църква трудно може да осъди без условности „Златна зора“. В условията на икономическа криза и социална болка от безработицата много хора днес подценяват опасността от „Златна зора“. Те грешат.

Когато неонацистката буря отмине, нека не считат, че са били прави, не чувствайки безпокойство. Тази буря ще премине, защото някои други, в същата тази вихрушка, не я подцениха, а я противостояха.