Беше подаръкът му в деня, в който се роди. Може би беше единственото бебе в света, на което му подаряваха стенен часовник. Но беше подарък от дядо му и за него щеше да бъде завинаги нещо специално. И наистина, не беше обикновен стенен часовник. Ако го погледнеш по-внимателно, беше малка къщичка, в която живееше птица. Кукувица. Кукувицата излизаше на всеки малко и обявяваше часа. Куку на 12. Куку на 1. Лесна работа. Така си мислите. Но това не беше обикновена кукувица. Тя беше кукувица, която знаеше да брои. И не само времето, минутите и секундите. Знаеше да брои хората. Да разбира мислите им, да вижда живота им, да ги наблюдава как се събуждат, как си тръгват, как се връщат, как разговарят, как учат, как почиват. И знаеше кога да излезе от къщичката си.