В книгата са представени повече от 2100 двустишия, регистрирани така, както звучат звуково при произнасянето им на понтийския, в резултат на неуморна и дългосрочна борба на автора, в продължение на десетилетия, за събиране на данни от по-стари бежанци от първото и второто поколение, които е успял да срещне и да живее с тях, записвайки всичко, което е могъл, от младоста си до днес.

Целта на автора е да подчертае богатството и дълбочината на думите, концепциите, емоциите и т.н., които съдържат традиционните понтийски двустишия, разпалвайки въображението и душевното състояние на всеки поет, независимо от времевия момент, и да положи личната си усилия, за да имитира по някакъв начин по-старите, изразявайки в написаното си емоции и мисли, в степен, в която това е могло да бъде постигнато в петнадесетосилните му стихове, и не само.

Паралелно с това, авторът записва темите, които произлязоха от размяната на населението, в съответствие с Лозанската споразумение от 30/1/1923, на тези хора в новите им родини, като "разменими" бежанци.