Не знам каква е концепцията на книгата и с каква цел е започнала, но ще ви опиша историята, за да разберете моето недоволство. Чувствителният романтичен таралеж, когото приятелите му ритат като топка, защото им се струва смешно, не искат да дружат с него (както и истинските му приятели), защото самият той беше принуден да се промени и да стане по-жесток, за да не го нараняват всички останали. Това доведе до това в края да бъде принуден да стане отново чувствителният таралеж, когото приятелите му ритат за шега, за да не остане напълно сам, след като всички се отдръпнаха от него. Какъв е смисълът тогава? Ако си любезен и чувствителен, задължен ли си с цел да имаш приятели другите да правят с теб каквото искат и да те натъжават? Защо другите да не се постараят да уважават нуждите на своя приятел?