„Националният театър“ (или „Царствен театър“, както е наричан в определени периоди) е развивал през целия период на функционирането си интензивна и значима дейност във връзка с представленията на древногръцката трагедия, което е довело до създаването на особена режисьорска и актьорска „традиция“, най-съществени характеристики на която са свързани с величественото произнасяне на речта, звучната и ясна артикулация (която обаче понякога стига до границите на помпозното рецитиране), а също и с прекомерните движения на горната част на тялото, които достигали до границите на типизацията.

Освен това, Хорът повтаряше характерни думи или фрази и, в комбинация с типизираните си движения, засилваше впечатлението за древна благоприличност. Накрая, абсолютното уважение към текста на оригинала, античните декори и костюми, сцените с множество актьори, както и използването на елементи от гръцката и византийската музика увеличаваха впечатлението за наличие на конкретна „традиция“.

Настоящата работа има за цел да изследва формирането и развитието на „традицията“ на Националния театър, както и основните характеристики на традицията, като систематично разглежда самите представления чрез текстови източници и аудиовизуални материали. Първият том е посветен на режисьорските подходи към древногръцката трагедия от Тома Оикономос, Фотос Политис и Димитрис Ронтирис. Вторият том се фокусира върху режисьорските подходи на древногръцката трагедия от Такит Музенидис, Алексис Минотис и Алексис Соломос.