Националният театър (или „Царско театро“, както е наричан в определени периоди) развива интензивна и значима дейност през цялото време на своето функциониране относно представлението на древногръцката трагедия, което води до създаването на особена режисьорска и актьорска „традиция“, основните характеристики на която са свързани с величествения изказ, звуковата и ясна артикулация (която обаче понякога достига до границите на напомпани тирадии), както и с прекомерните движения на горната част на тялото, които достигат до границата на типизацията.

Освен това, Хорът повтаря характерни думи или фрази и, в комбинация с типизираните движения, засилва впечатлението за древногръцки произход. Накрая, абсолютното уважение към текста на оригинала, древногръцките сценични декори и костюми, сцените с множество участници, както и използването на елементи от гръцката и византийската музика засилват представата за наличие на специфична „традиция“.

Настоящата работа цели да изследва цялостно формирането и развитието на „традицията“ на Националния театър, както и основните й характеристики, систематично проучвайки самите представления чрез текстови източници и аудиовизуален материал. Първият том се фокусира върху режисьорските подходи на древногръцката трагедия от Тома Ойконому, Фотос Политис и Димитрис Ронтирис. Вторият том се фокусира върху режисьорските подходи на древногръцката трагедия от Такіс Музенидис, Алексис Минотис и Алексис Соломон.