Антонис беше умно хулиганче, което не оставяше никого на мира: Децата от квартала, чичовците му, гърнетата на известния Барбаджиян от Каната, дори и кучето на краля! Беше смел, устойчив на удари и рисков.

Правеше акробатики, хващаше гущери и някой ден не се поколеба да се отправи с лодка на открито море. Поради тази причина му бяха сложили прякора: „Лудия Антонис“. Летни ваканции, изпълнени с щуротии и пакости, но и със справедливо чувство.

Когато беше виновен, търпеливо понасяше наказанията, за да спечели така възхищението на малките си братя, а той самият искаше да прилича на героите, които се бориха и донесоха свободата на родината... Безгрижие на детските години, смешни ситуации и емоции, се редуват с местата на действие, красивия квартал на Кастела в Пирея и някои от, тогава, кристално чистите плажове.