Прошката е момент, в който човекът се издига над собствената си природа, а обществото - над своята история.

Ако едно общество прощава, тогава историята спира. Човекът, който иска или дава прошка, желае краят на историята, желае историята да не записва повече действията му или последствията им, не непременно да ги отменя, а да не ги включва в потока си.

Прошката е активен жест. Тя съдържа отказ от гнева, желанието за отмъщение и злопаметството, както и от желанието за възмездие за причинената вреда.

Всъщност, оставяш другия свободен от това, което ви е свързвало, от загубата, която ти е причинена, и от изискванията, които евентуално е имал.