Градската и народната традиционна архитектура в гръцкото пространство има своето начало в плетената кръгла колиба, която е била първият дом на човека и през последните десетилетия се е развивала в равнини и райони с ниска надморска височина.
Продължението на това, по наше мнение, е правоъгълната тяснофронтова и широкофронтова къща с голямо разнообразие от типове и форми, чийто път е документиран от древността, елинистичната и римската епоха до османското завладяване.
След това изследването се съсредоточава върху градската и народната традиционна архитектура от 18-ти и 19-ти век, от която е запазен относително голям брой примери.
Паралелно, от края на първата четвърт на 19-ти век, в големите градски центрове се развива неокласическата архитектура, която съществува наред с традиционната в продължение на няколко десетилетия и оказва влияние на отделни елементи, без първата да е обект на настоящото изследване.
В градските центрове традиционната архитектура се среща в определени квартали, които са били обновени сравнително наскоро (Варуши в Трикала, Каргиотица във Вериа, Дулцос в Кастория, старият град на Ханя). На юг, в Пелопонес, отделни кули или групи от кули (Мани) също са били реставрирани.
В селските райони народната традиционна архитектура е била заменена от „съвременни жилища“ и само в отделни случаи или в отдалечени селища остават запазени автентични форми, които също тенденциозно изчезват поради занемаряването им.
В настоящото изследване градските жилища от различни области на Гърция подлежат на обширни сравнителни наблюдения.
