Историческите ми текстове са на светлинни години разстояние от текстовете на специалист по история, и това е лесно разбираемо за всеки разумен човек. Защото в науката за историята няма място нито за провокативен хумор, нито за непрекъсната саморазрушителност на разказа с асоциативни вставки от други истории.

Затова реших да сложа като общо заглавие на тези разкази Нова българска история на Древна Гърция, не само от хумористично настроение, а главно за да покажа, че всичко, което казвам, не е нищо повече от стимулите, които би могъл да получи всеки българин, който чете древногръцка история, когато е напълно и изцяло предубеден.

Имам предвид, поставен в определена позиция, която му позволява да вижда нещата от определен ъгъл на виждане, и следователно да ги осветява с светлината, която пада само от този ъгъл. Друг някой би избрал друг ъгъл - и това би било негово право.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]