(. . .) Занимавайки се постоянно и изцяло с злото, което ни причиняват другите, ние разпиляваме не само възможностите и дарбите си, оставяйки неосъществени ценни възможности, но и самия си живот. Качеството на живота на човек не се определя от злото, което му правят другите; качеството на живота му се определя от злото, което той самият прави на другите, защото злото, което той прави на другите, разрушава самата му същност. (. . .)

Обичта и управлението на обичта, наред с другото, са и едно изкуство, което човек трябва да научи, както трябва да се научи и изкуството на живота изобщо.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]