Имало едно време в едно далечно царство се родила принцеса Златна. От първия ден, в който видя светлината на слънцето, всички я обикнаха. Защото очите ѝ бяха блестящи като звезди, усмивката ѝ беше весела като патенце, което пляска във водата край брега, а умът ѝ беше жив като малко конче, което препуска из полето. Баща ѝ, крал Лъвът на Пеперудената долина, и майка ѝ, кралица Точна, се просълзиха от гордост, когато я видяха да стъпва за първи път на малките си крачета. Усетиха тръпки на вълнение, когато каза първата си дума. Танцуваха от възторг, когато се изкачи за първи път по спираловидното стълбище на двореца. А поданиците шепнеха помежду си: „Колко красива!“ „Колко умна!“ „Колко благородна!“ И всичко вървеше щастливо в царството на Пеперудената долина.