Годините минаваха, културите се променяха, народите се смесваха, управляващите заповядваха, както обикновено, с жезъл, а обикновените хора, понякога се подчиняваха, а друг път се бунтуваха. Минойци, Ахаейци, Дорици, Римляни, Византийци, Араби, Сараценци, Генуезци, Венецианци, Хаини, Османи, както и гръцки хансеникови от Крит и останалата част на Гърция бяха приети на тези безплодни земи на Спиналонга и ги напоили с болка, но и надежда за живот.

Днес, стоим с възхищение пред творбите, които останаха - стени, бастиони, църкви, къщи, улици и всякакви сгради - които ни пренасят в ония времена и документират историята на острова. Историите обаче на обикновените хора, техните мъки, сълзи и въздишки, жертви и борби за живот, малките радости и надежди не са били записани никъде, не са гравирани незабравимо върху камъните на острова.

Лепрокомията остава горчива, болезнена спомен. Османското минало е ясно видимо. Това, което обаче впечатлява, е венецианският елемент. Някога непристъпната крепост на Спиналонга, горда, там на входа на залива Корфу, вдъхновява страхопочитание и възхищение, изтъквайки културите, които оказали влияние върху нея.

Уникално наследство, обляно в ослепителната светлина, която се отразява в синевата на морето, под слънчевото небе на Мерабело... на цялата Крит!