Вислава Шимборска, водеща творчески личност на следвоенна Европа, поетесата "на опита и мъдростта", както я определи един важен критик от Полша, никога не прие ролята на "мигновен авторитет". Когато я канеха да коментира стиховете си, обикновено отговаряше по следния начин: "Това е много добър въпрос, моля, елате през пролетта, защото ми трябва малко време да го обмисля", или "Много добър въпрос, а може ли за отговор да напиша poema?".

Дори в словото си при приемането на Нобеловата награда за литература тя предпочете скромното "Не знам", израз, който е скромен, но толкова съществен за нея, тъй като там се корени нейният деликатен, ироничен стил, в неуморимо учудване, което движи безкрайното търсене в несигурната природа и сложната реалност. Централен стълб в неповторимото творчество на Вислава Шимборска е размисълът върху сложния смисъл на нашата съдба.

Тя имаше дарбата да изтъква най-невидимите аспекти на тъй наречените несъществени вещи от ежедневието. Четем поезията ѝ и ни съпровожда почти непрекъснато чувството на учудване, което, между другото, е и основен двигател на собствената ѝ "поетическа философия". Това учудване се отнася до макрокосмоса толкова, колкото и до микрокосмоса, отнася се до човека, който може да бъде толкова трагичен, колкото и комичен, отнася се до всяко съществуване, до животните, растенията, неживите предмети. Всичко намира място в поезията ѝ.

„Вислава Шимборска разви невероятно оригинален поглед върху света, изпълнен със скептицизъм и страст. Това, което впечатлява в нейния случай, е, че тя написа стихотворения, които са размислителни и в същото време прозрачни, лесно разбираеми. Това е истинско постижение!“ - Адам Загайевски

„Поетесата не трябва да взема предвид литературната мода, променливата естетика на епохите, защото самата тя определя правилата на комуникацията си с читателя. Дългосрочно перфекционираният ѝ стил прекрасно обслужва композицията на литературните достижения и обобщението на философските търсения. Това обаче не означава застой или регресия; напротив, Вислава Шимборска запълва празните места в собствената си тематична и концептуална система. Тя променя йерархията на поставените въпроси, обогатява наблюдението на ежедневните събития, търсейки за тях нови контексти. Особено привилегировани области на размисъл за нея са паметта, времето и упадъкът, който то носи“. - Войтех Лигенца

„Поезията е непосредствена и светла. Ироничността ѝ, веселата, непослушна неуважение, но и жаждата ѝ за учудване, което обновява погледа върху света, направиха Вислава Шимборска противник на всяка тиранична сигурност. Тя въплъщава всички добродетели на западния дух, свободата, безпокойството, съмненията“. - The New York Times Book Review