НАСТОЯЩОТО ИЗСЛЕДВАНЕ разглежда ислямизацията на гърците от Мала Азия, които или не са искали, или не са могли да напуснат, или са били оставени през периода 1919-1925, на базата на историите и разказите на хората, които са преживели тези събития, както и на съкровищата от спомените им.

В това произведение, което се движи в контекста на устната история, се използва основно силата на микроразказа, а не толкова на макроразказа. Следователно, без обобщения, подходът към спомените, които са скрити в съзнанието на хората, придобива особено значение.

Чрез интервюта с 6 души се появи единство в разказа, който се стремеше да разбере паметта и в същото време забравата. Полевото изследване се проведе основно в Анкара и Измир. Някои от участниците в интервютата бяха деца на тези, които са преживели събитията, докато някои други бяха внуците им.

Опитите от миграцията, оставането, ислямизацията, асимилацията и културната интеграция бяха проследени в хронологичния контекст преди, по време на, но и след "обмяната на населението". НАСТОЯЩОТО ИЗСЛЕДВАНЕ се представя на читателската аудитория в оригинал, както е било разработено в университета Хаджеттепе, в катедрата по културни изследвания и средства за комуникация в контекста на магистърска програма през 2017 година.

Тази работа е публикувана в Турция през 2019 от издателството „Libra Kitap“.