Обаче въпросът при възпитанието на детето и в по-нататъшния му житейски път не е да намерим кой е виновен, да го хванем и да го изпратим да бъде съден от съда на угризенията. Въпросът е да бъдем щастливи ние и нашето дете, в рамките на възможното, но и да се насладим колкото можем повече на ролята на родител. Родителите са обвинявани за всичко. Или, още по-лошо, те самите са научили да обвиняват себе си и така се лишават от радостта, от удоволствието на възпитанието на детето си. Те се изпълват с тревога. След първите усмивки, първите радости и поздравления, се променят като личности. Не се радват на всяка ценна минута, която прекарват с това същество, което са донесли на света. „Станал си родител“ – чуват глас вътре в себе си, който крещи. „Ох! Изведнъж се оказа на мястото на собствените си родители. И сега?“ Основно правило: СПОКОЙСТВИЕ!

От момента, в който получим титлата родител, това не означава, че сме се променили. Ние сме същите. И ако не ми вярвате, застанете пред огледалото, за да се убедите сами. Не изпадайте в паника! Не се е случила някаква драматична промяна. Просто сега имате повече отговорности. Безкрайни, ако искате да го кажа така. Но тези отговорности могат да бъдат включени с хладнокръвие в ежедневната ви програма, без да объркат живота ви. ЗАЩОТО ДА СИ РОДИТЕЛ НЕ ОЗНАЧАВА ДА СЕ ЗАГУБЯ В СЕБЕ СИ. Ако забравим това, тогава сме загубили радостта от възпитанието на детето си, радостта от продължаването на собственото ни съществуване, радостта да опознаем живота отново през очите на детето си и да се научим отново да се вълнуваме от всичко.