Авторката, на петдесет и две години днес, опитвайки се да реконструира идентичността си с поетичен реализъм, автодиагностицира се без помен от мелодрама или скандалност в текст, написан с едно дишане, за да бъде прочетен също с едно дишане.

Тук, прозирането се редува със стихове от песни, поеми, театрални монолози и диалози на реални, не измислени личности.