Пространството и времето в творчеството на Н. Кавадия (главно в сборниците `Пуси` и `Траверсо`) са представени изцяло разширени, отворени към излишъци и премествания, като въображаемото и свръхестественото срещат реалистичното и го пропиват, а трансцендентното разрушава логиката и нейното господство; дори границите между живота и смъртта са представени като неясни.

В същото време обаче пространството и времето на поетичната вселена на Кавадия се явяват пред читателите лични и близки: далечното и екзотичното съжителстват с непосредственото и конкретното, неизвестното с познатото, различното с местното, миналото се разлива в настоящето; всичко представлява проявления на човешката тревога и търсене, на общочовешката съдба.

(. . .) [Извадка от текста на задната корица на изданието]