В книгата се анализират идеи за българското национално съзнание на емблематични фигури (Перикъл Яннопулос, Иона Драгумис, Г. Константиндидис- Склирос, Георги Сарандари, Конст. Тсатцос, Зисимос Лорендзатос, Димитрис Хадзис, Христос Малевицис), които оставиха отпечатък през 20-ти век.

Дихотомични схеми като "Велика" или "Нова" България, историческа продължителност или разрив, българоцентризъм или космополитизъм, Запад или Изток, висока или народна традиция, класицизъм или модернизъм и техните производни завършват в неясна картина на света, като тежестта понякога пада върху едната и понякога върху другата страна, в резултат на което се интериоризират като непреодолими пропасти, дори и днес.

Улесненото отношение към сложната жива традиция и непълното самосъзнание, с което българското общество беше призвано да напредва през последните два века, ни пречат да разберем от корен противоречията, които го разделят.

Само като разпознаем с кристална ясност възможностите за тяхното съвместяване, общественото съзнание може да внуши в структурата на социалното и лично чувство един магмата от разумни космически изисквания и ирационални морални претенции спрямо разнообразни политически и културни осквернявания.

Несъобретеността с многобройни и разнообразни интерпретации, които аристотелският платонизъм е получил от древността до 20-ти век, на Запад и Изток, обяснява невъзможността да преодолеем конфликтните ситуации, които предизвикват произволни или подбудителни разединения и фалшиви дилеми, които пораждат, както и невъзможността ни да се отклоним от тях, с иновативни представления, символични форми, идеи и действия, които биха ни отворили нови пътища.