Валтер Бенямин се намира в Москва за два месеца, между 1926 и 1927 година. Записът на това пътуване заема видно място в текстовете му, поради искрената и безкомпромисна борба, която германско-еврейският мислител води както с мотивите, така и със съвестта си. Изглежда, че първоначалната причина за това пътуване е Азия Лачис, латвийка, която се е оказала важна емоционална и духовна влияние за него.

Дневникът на Бенямин е, от една страна, отражение на трудна любовна връзка, в която обектът на желание е недосегаем и по-скоро безчувствен. От друга страна, той е история на неуспешен романс с Революцията. Защото Бенямин отива в Русия не само, за да получи представа за съветското общество от първа ръка, но и за да вземе окончателно решение относно това дали да стане член на Коммунистическата партия.

Дневникът от Москва представлява нещо повече от свидетелство за идеологичната амбивалентност, дилемата, с която се сблъсква един интелектуалец. Естетическата му стойност също е голяма. Защото Бенямин се доказва тук като един от най-прозорливите портретисти на Москва през двадесети век, рисувайки незабравим зимен портрет на града.

„Дневникът на Бенямин по време на двемесечния му престой в Москва, от 6 декември 1926 до края на януари 1927, е, поне доколкото аз мога да кажа, познавайки наследството му, произведение буквално уникално. В действителност, без всякакво съмнение, това е най-личното, абсолютно и безпощадно искрено свидетелство, с което разполагаме за значителна част от живота му. Нито едно от другите дневникови образци, които са били запазени и които винаги прекъсват след няколко страници, не може да се сравни с това тук – дори и много личните мисли, които той е записал през 1932, когато е помислил да сложи край на живота си.“ – Гершом Шолем

„Дневникът от Москва е текст-ключ за разбирането на психологията на автора на обемисто, многообразно и изключително кореновидно произведение, което, за щастие, все още (ще) устоява на безнадеждните усилия на филолозите, философите и теоретиците да проникнат, да интерпретират и, ако е възможно, да присвоят беняминовата Вселена.“ – Костас Т. Калфопулос