През 1961 година Хари Мулас заминава за Израел, за да проследи, като кореспондент на холандското списание Elseviers Weekblad, събитие от историческо значение - процеса срещу прословутия Адолф Айхман в Йерусалим. Статиите на автора са събрани и публикувани на следващата година в книга с заглавие Дело 40/61.

Макар самият той да го характеризира с умереност като репортаж, става въпрос за нещо много повече. То представлява, освен особено личен свидетелствo, шокиращо есе за масовото унищожение на европейските евреи от нацистите, предадено обаче чрез задълбоченото изследване на тъмния фон, който е оформил „архитекта” на Холокоста.

Айхман, иначе обикновен технократ, въплъщава, според Мулас, нова културна форма, вид „човешка машина”, която, изпълнявайки заповеди и игнорирайки моралните им последици, е способна на всичко - не само да достигне крайностите, но и да ги надмине.

Рядък документ, проницателен, вечен портрет на злото. „Хари Мулас е единственият писател, който е писал по конкретния въпрос с основна тема подсъдимия, и чиято преценка за Айхман съвпада по някои основни точки с моята.” Хана Аренд.

„Анализът на Аренд се основава на академичната й подготовка. На Мулас – на литературната му интуиция.” Дебора Дуроак.

„В книгата си Дело 40/61 за процеса срещу Айхман, Мулас е завладян, погълнат от загадката на злото, не просто от случайната реалност на болката, дори не и от епизодичната злоба на хората, а от онази присъща, безкрайна злост на световната вселена.” The Times Literary Supplement.