Книгата Ламбда — която тук се издава критично, обяснява се и се превежда — представлява кулминацията на труда След физиката, тъй като в нея Аристотел ни дава знания относно божествената първа причина, от която, както самият той казва, зависят небето и природата.
След дълго изследване как можем да достигнем до откритието на самостойна вечна и неизменна субстанция, Аристотел ни учи в книгата Ламбда какви и колко са тези божествени субстанции.
Той ни води от небесните тела, които отговарят за хармоничното и безкрайно произхождение на тленните субстанции, към техните души, които са отговорни за вечните им движения, и от душите на небесните субстанции ни води към неподвижните вечни субстанции, а именно към самостойните умове, първият от които е Божеството само по себе си, крайната последна причина и началото на причинната космическа верига.
