Трябва да повторя за Илиада всичко, което написах в моя предговор за Одисеята, а именно, че това е епичен военен разказ от друга епоха, с различни нрави, обичаи и навици.

Трябва да спомена, че нашият език, от времето на Троянската война или времето на Омир, когато са записани епическите произведения (8-ми или 7-ми век пр. Хр.), остава същият, разбира се с развитието си и промените, които благодарение на почти универсалното образование на днешните млади хора, са се подобрили значително от популизма и крайностите на начала на миналия век.

Така че опитах да направя адаптация на Илиада на съвременния разговорен език, за да се чете приятно от много хора, независимо от образованието, без разбира се да изкривя Омировото епос, защото Омировите епоси са ненадминати и уникални сред милионите литературни шедьоври на велики писатели и мислители на човечеството, с техните 15.693 стиха в древния текст.

[Извлечение от текста на предговора]