Тази книга първоначално я замислих преди десет години като подарък, който исках да направя на майка ми за осемдесетия й рожден ден. Първо й го казах заедно с сестра ми Катерина, която щеше да поеме рецептите на 29 ноември 2010 г., деня на нейния рожден ден. Тогава пишех в предговора на първото издание: Днес майка ми става осемдесет години и след няколко часа заминавам от Париж за Атина. Една мисъл ме измъчва и ме събужда рано сутрин: Подаръкът, не съм взел подарък! Сигурно ще мина през добрия „сиренарник“, не най-добрия, защото е затворен в понеделник, за да купя френско сирене. Вечерта ще се срещнем с баща ни и братята и сестрите ми в болницата, където за пореден път майка ми е със счупен крак, прикована на легло вече два и половина месеца.
Там ще отпразнуваме рождения й ден. Бутилка хубаво червено вино, Катерина и Дора ще се погрижат за саламите и колбасите, аз ще донеса сиренето. Това е най-доброто, което можем да направим. Но не е достатъчно. Мислите ми препускат. Какво мога да направя, за да й помогна наистина в този труден момент, през който преминава? Какво би могло да й даде перспектива, да й помогне да възвърне желанието си за живот, силата да води още една битка и да я накара да се върне при нас, у дома си?
