1-во издание: Юни 2021

Испанската революция беше уникална и самотна революция срещу капитала и буржоазните земевладелци, осъществена предимно от индустриални работници, земеделски работници и малки независими фермери. С анархистки, а не марксистки идеологически знак, която обаче постави на преден план същите политически и социални въпроси като Руската революция. Тя я надмина в сферата на социалния експериментализъм "отдолу" и на сравнително устойчив и изобретателен модел за самоорганизация на производството, но и на цялостния социален живот, особено през 1936-1937 г.

Испанската революция беше устойчив бунтарски процес, който започва в края на 19-ти век и предизвиква три последователни граждански войни. Нейната сила предизвика контрареволюционния преврат и Голямата гражданска война през периода 1936-1939 г., която в крайна сметка я задуши и потисна.

Докато Испанската република не беше сама (Международни бригади, съветска помощ и др.), революцията беше напълно сама. И националистическите и фашистките сили, както и голяма част от демократичните и леви сили, в и извън страната, се стремят да я потиснат, и успяват. Тя беше защитавана от част от анархистите, POUM на Андрес Нин и някои леви социалисти.

Ако един от големите полюси на трагедията и величието на революцията в Европа на 20-ти век беше Русия, другият беше Испания. Ако в Русия беше "часът на истината" за марксизма, в Испания беше "часът на истината" за анархизма.

Тази книга е посветена на борците и борките на Испанската революция, които се сблъскаха с целия свят срещу себе си.