Много често ние „християните“, когато се сблъскваме с хора, които отричат или се съмняват в Възкресението на Христос, ги заливаме с диалектични фойерверки, без да осъзнаваме колко сме, когато го правим, звучащи като празни цимбали, без дори да подозираме, че това, което им представяме като възкръсналия Христос, не е нищо повече от жалка интелектуална конструкция, детско творение на нашето въображение, тъжна въплътена икона, защото истинският Христос не сме го виждали, и не сме го виждали, защото никога не сме гледали дълбоко в очите на нашия ближен...