Д. Ливиерatos, натоварен от името на Четвъртата интернационала, да координира и успешно да осъществи инсталирането на оръжейни фабрики за ФЛН в Мароко, разказва в тази книга своите собствени спомени.

Книгата на Ливиерatos ни дава възможността да чуем от устата на един участник - и близък сътрудник на Мишел Раптис (Пабло), известен лидер на Четвъртата интернационала - начина, по който е преживял събитията.

Произведението ни показва «хора от плът и кръв, страстни за живот и смърт, изтощени от работа, които започват да се съмняват в полезността на това предприятие, които усещат, че не напредват, които не виждат края на тази работа».

Той оставя, в описанието на една революция, в ход, далеч от героичните и хагиографските разкази, място за трагичното, съмнението и несигурностите.

Той поставя основни въпроси за трудностите при установяване на нови човешки отношения, нови отношения на работа, които не унищожават индивида в услуга на каузата.

Той описва разногласията между алжирската работническа класа, която «живееше извън границите», «се беше развила в европейска рамка» в «Париж, Марсилия, Лион, Франкфурт или Кьолн», и «хората от джебелите», което може да допринесе за обяснението на трудностите на независима Алжирия.

Той описва величието и трудностите на интернационализма, през ежедневните конфликти, недоразумения, съперничества и недоразумения.