Популизмът, будещ неустойчиво идеологически политическо отношение, не е нито ляв, нито десен. Има популистки лидери в дясно и в ляво, и на двата края. Характеристиката на популизма е именно това, че неутрализира разликата между дясно и ляво: "нито дясно, нито ляво" представя "анти-партийната" или "анти-политическата" измерение на популистките движения. Неутрализира се също така разликата между революционна и консервативна позиция.

Всеки популистки лидер, който се обръща към народа, твърди, че му показва истинските врагове - "отгоре" (недоброжелателните елити), около него ("системата"), или отнякъде другаде (враждебни чужденци, мигранти нашественици), и предимно скритите врагове в тялото на нацията - затова и конспиративната представа, която обикновено срещаме в речите или текстовете на популистки лидери.

Освен решаващото допринасяне на П.-А. Тагиев за разбирането на новия крайно десен популизъм, настоящото есе ни помага да разберем "спонтанната" мобилизация на (гръцките) "Недоволни" като мизерабилистка мобилизация. Според Тагиев, не можем единствено чрез интерпретационната категория на популизма да разберем адекватно това явление. Необходима е връзката с категорията на "жертвоготовността", фокусирайки нашия аналитичен интерес върху "демонстрацията" на съчувствие и неусловна възхвала на "невинните жертви". Трябва да видим тази мобилизация на разочаровани и безнадеждни слоеве от народните и средни класи, които слизат по социалната стълбица, такава каквато е: скръбна, наситена с праведни или неправедливи "оплаквания на жертвите", но и с "омраза" към "отгоре", "корумпираните" ("всички са развалени", "всички са еднакви"), "кептокрацията", без реална революционна динамика.