Канѓилем и Фуко бяха представители на голяма епоха на съвременната мисъл, от която и днес все още зависим, въпреки модите и краткотрайния ентусиазъм. Бих искал да съм допринесъл, макар и малко, за запазването на интереса към тези два проекта, които се пресичат и за които съм уверен, че остават незаменими както за теоретичното разбиране на нашето настояще, така и за практическата му трансформация, в момент, когато, повече от всякога, имаме нужда от силни концепции, за да се ориентираме в света и мисълта.

(От предговора на автора за гръцкото издание)

Какви са правилата? Защо социалният живот е изправен пред правила? Откъде черпят силата си? От живота, обяснява Канѓилем. От нещо, което за Фуко може да се нарече история. По какъв начин животът и историята практично комбинират действието си? Това е въпросът, към който Канѓилем и Фуко, двама от водещите мислители на 20-ти век, непрекъснато се връщат, докато са в постоянен диалог.

Пет текста на Пиер Масере изследват как се е развивала темата за правилата при Канѓилем и Фуко. Три допълнителни текста, добавка към гръцкото издание, проучват по-широките философски и епистемологични последици на проектите на Канѓилем и Фуко.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]