От много ранна възраст, още като тийнейджър, Т. К. Папацонис навлезе в литературната сфера. Преведе френска, испанска, немска, англо-американска литература и състави стотици стихотворения, като първи въведе свободния стих в Гърция.

Паралелно с това, той беше изключителен критик и есеист, оставяйки зад себе си обемно корпус от текстове за гръцката и чуждата литература. Освен настоятелното си изискване за обновяване на местната литературна сцена, мисълта му беше в голяма степен ръководена от дълбоката, двойнствена (православна и католическа) религиозност.

Книгата проследява духовното оформяне на критика Папацонис чрез множество – понякога неиздавани – текстове (статии, критики, есета, пътеписи, писма), публикувани между 1915-1976, както и чрез неиздаван материал.

В хронологически период от около шестдесет години, Папацонис разказва с мощното си авторско перо друга история на гръцката и по-общо на западната литература. Езиков въпрос, модернизъм и сюрреализъм, приемането на предпоставките на сицилианската и кавафийската поезия, послевоенната реалност и екзистенциалното безпокойство са само някои от разнообразните елементи, които съставляват мозайката на интересите му и на критичните спорове, в които активно участваше.

Несправедливо маргинализиран до днес, този талантлив, оригинален и многостранен творец заслужава вниманието ни.