Антропологичните и социални условия на пандемията представляват предизвикателство за човешкия психически свят, който отново се изправя пред условията на инфекциозното заболяване, смъртта и смъртността.

В същото време, ограниченията като мярка за предпазване поставят под забрана мобилността, драматично ограничавайки тази, която посредничи между желанието и удовлетворението му, тъй като както стремежът към удоволствие, така и избягването на неудовлетвореността са под егидата на психосоматичната мобилност, която е ограничена.

Какви са последствията от всичко това, особено когато засягат цели общества, и какви са мрачните "подаръци", които може да донесе наложеният заключителен режим? В този критичен период, когато се тестват крехкостта на живота и уязвимостта на човека, сме призовани да размишляваме за човешкото състояние.

Психоанализата, въпреки че и тя е повлияна от тази нова ситуация, показва някои пътища с начина, по който подходи към човешкото същество и психичния свят.