В революционната си книга Tribal Leadership [Лидерството в едно племе], бизнес консултантите Дейв Логан, Джон Кинг и Хали Фишър-Райт разкриват петте етапа на племенната стратификация, след обширно изследване на малки и средни организации. Въпреки че баскетболните отбори не са точно „племена“, те споделят до голяма степен подобни характеристики и се развиват по приблизително същите параметри: • Етап 1 характеризира повечето улични банди, чиито членове споделят отчаяние, враждебност и непоколебимото убеждение, че „животът е гаден“. • Етап 2 е обитаван главно от апатични хора, които се самоопределят като жертви и участват пасивно в надпреварата. Те също се съгласяват, че „животът е гаден“. Такива са главните герои в телевизионния сериал The Office или в комикса Dilbert. • На Етап 3 акцентът се поставя върху индивидуалните постижения и се ръководи от мотото: „Аз съм велик, а ти не“. Според авторите, хората на този етап „смятат победата за дълг и лична отговорност. Работят по-усърдно и мислят по-ефективно от конкурентите си, на индивидуална основа. Мисленето, което се ражда, е това на „самотните воини““. • Етап 4 е посветен на гордостта на племето и на широко разпространеното убеждение, че „ние сме велики (а другите не)“. Такава група хора се определя и от силата на конкурентите. Колкото по-силен изглежда противникът, толкова повече расте силата на племето. • Етап 5 е по-рядък и се характеризира с разпространена аура на невинен самовъзхвала и с непоклатимата вяра, че „животът е прекрасен“. (Вж. Чикаго Булс, 1995-98.)