ОТ ЕПОХАТА НА ПРОСВЕТИТЕЛСТВОТО, Западната интервенция в целия свят се оправдава с позоваване на идеалите на културата, развитието и напредъка. Счита се за даденост, че такива идеи са универсални и че те са покрити от естествения закон.

Но, както твърди Уолерстайн в краткия и елегантен си филипик, тези понятия не са точно универсални. Те са дълбоко вкоренени в европейска земя и ролята им не е била друга освен да оправдават налагането на волята на силните държави за сметка на слабите, като благоприятно и исторически неизбежно.

Подкрепяйки истинския универсализъм, Уолерстайн подлага на остър критицизъм идеята за Ориентализма, триумфа на науката за сметка на хуманитарните науки и правото на интервенция, оголвайки от всякаква убедителна идеологическа покривка стратегиите за насърчаване на конкретни западни интереси.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]