Меморандумът за 135 милиарда евро, който правителството на Георгиос А. Папандреу сключи с Международния валутен фонд и Европейската централна банка през май 2010 г., постави съществено Гърция под пълно и строга американско-европейска опека.

Това не е първият път, когато страната губи националната си независимост. Половината от годините на новата си история, гръцката държава е била в състояние на пряко или косвено спиране на външни плащания. Никога обаче не е имала вътрешна несъстоятелност, както в последната осемгодишна фаза.

Страната фалира след като се отказа от националната си валута, драхмата, през 2002 г. и прие еврото (тоест германската марка при курс от 170 драхми). Оттогава, докато загуби 35% от конкурентоспособността, страната зае над 250 милиарда евро, в резултат на което общият дълг (частен и публичен) нарасна до 442 милиарда евро, или 192% от Брутния национален продукт за 2009 г.

Целият гръцки дълг сега е дължим към външни кредитори. На достигнатите височини той е неиздържим, дори и да бъде намален (haircut) с 50%. При условия на свиване на националния доход не се произвеждат ресурси от 75 милиарда евро годишно, необходими за обслужване на външния дълг.

Следователно, необходима е повторна преговорка на погасяването на дълга с чуждестранните кредитори в дълбочина от 35 години, с възстановяване на драхмата и възстановяване на националната парична и фискална политика, тоест на загубената национална суверенитет. Само така ще се избегнат обширната безработица, етномасовата миграция и социални конфликти.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]