Какво общо имат жена, която се опитва да скочи от балкона на хотела си на улица Стадио, в прегръдките на дъщеря си, мъж с неизвестна самоличност, който се намира безсъзнание на площад Синтагма, млада жена, облечена като мъж, която се лута нощем в малките улички на Пирея, музикант, изселен на остров в Егейско море, немско-еврейска педагог, която слага край на живота си в Атина, и заможен сънародник, принуден да напусне Египет?

Тези са личности, чийто живот е белязан от наркотиците в началото на 20-ти век, в един преходен период, когато вещества, доскоро законни, биват забранени. По същество разказва как употребата и търговията с наркотични вещества станаха криминално деяние и същевременно се трансформираха в социален проблем, в процес, който увлече индивидуални съдби и оформи обществени политики.

На базата на законодателни разпоредби, полицейски архиви, дипломатически документи, криминологични, медицински и психиатрични източници, статии в печата, литературни текстове и други форми на художествено изразяване, като рембетико, книгата изследва формите и обхвата на наркотичната употреба в Гърция. Изследва ролята, която играят от една страна институционалната рамка и от друга страна социалните репрезентации за наркотиците.

Проучва до каква степен тези развития са свързани с международни тенденции и какви са особеностите на гръцкия случай. Въпреки това, книгата не е само историята на появата на ново социално явление. Тя едновременно анализира по-широки тревоги на гръцкото общество, изразени чрез дискурсите относно "наркоманията", и обяснява защо употребата на психоактивни вещества е породила в крайна сметка "морален паник", непропорционален на размерите на явлението.

По този начин, "История на наркотиците в Гърция" цели да допринесе за трезвия обществен диалог относно зависимостите, в период, когато сигурностите и политиките за наркотиците са поставени на радикалната преоценка.