Революцията беше подготвена от всички умствени течения на епохата, беше дело както на обикновени свещеници и монаси, така и на простите хора от народа.
Разбира се, някои прескочиха границите в димовете, в бурите и в куршумите, които, не само ние, но и много участващи клирици обрушиха. Общо взето, обаче, това беше една „националноосвободителна революция“ на базата на политическите критерии и се основаваше на „теологията на освобождението“ на базата на съвременните теологични критерии.
Фактът, че главните действащи лица по-скоро или по-малко бяха православни християни (макар и някои „дивохристияни“), голямото участие на свещеници и монаси и дори с второ мислене участие на архиереи остави християнския отпечатък.
Разколът, обаче, който настъпи с Баварската власт спрямо Вселенската патриаршия, роди „елинопросветенската“ интерпретация и оттам и идеология, затова и официалното честване на 25 март (което нямам особени проблеми с).
Затова и днес съществуват четири перспективи за вида на революцията, за които не съм специалист, за да настоявам. Въпреки това смятам, че трите от тях пропускат аспекти. Съчетаването на всички аспекти, които считам за справедливо и обективно.
Панайотис А. Бурдалас Кертиз, 02.06.2021
