Демон, който работи тихо в Ада на съвременните защитни национални структури, в редиците на политиците, в лабораториите на разпределението на богатството на нациите и хората, в учебниците на духа, изкуството и културата, в онова, което Мазис умело нарича „четирите стълба на властта“. Четири компонента на властта.

И не забравя Питагор, Талес и Архимед: математическата му подготовка в Националната Технологична Университет на Мецови го мобилизира. Бори се да спусне огъня на математиката в своята системна геополитика. Обработва географското пространство и географското време. Анализира пространствеността, за да улови нейните тайни. Обработва модела на пространство-времето и не се оставя на удобната, гъвкава търпимост на постмодерната „нарация“.

По този начин географията на преразпределението на властта, геополитиката, става най-древното люлка на човешкия интелектуален живот. Протеиновият мит е отражение на многопластовата функция, която се развива от праисторията до историята на Човека. Съответната съвместимост на изобретението на инструментите потвърдява също, че митът заявява за нашествието на Ума в света на Природата и Човека.

Метатеоретичният контрол на Мазис, в моделите на изучаване на международния процес, на международните отношения и геополитика, както се вижда в настоящия обемист труд, е болезнен и жесток. Бори се да стане протеинов, докато със сигурност успява да „бъде прометеев“.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]