ДОРИ И СЛЕД СМЪРТТА СИ, през 2015 г., ученът и разказвач Оливър Сакс продължава да обогатява света на науката и литературата с очарователни и проницателни изследвания на човешкия мозък. В тази книга Сакс отново открива ритъма и простотата, които характеризират широко четената "Човекът, който обърка жена си с шапка".

Удушаваща творба по невро-психология и неврология на поведението, написана с мъдростта и простотата на късния стил на велики творци, с минимални бележки под линия, „книга, която е екзистенциална и лична, дълбока емоционална проницателност в преживяванията и света на всеки болен“.

Истинска клинична литература или „романтична наука“, както я наричаше Лурия, който я представи преди Сакс да я направи толкова популярна. Авторът не се колебае в някои свои текстове да стане автобиографичен и лиричен с чудесния начин, по който описа лондонските градини Кю Гардънс в "Острова на слепите в цветове".

Непрестанни са препратките му към литературата – с Бекет, Пруст, Достоевски – и към философията и интелектуалността – с Витгенщайн, Кант, Хобс, Декарт, Айнщайн и др.

Книгата "Всяко нещо на мястото му" е много по-лична размисъл за безкрайния брой неща, които вълнуваха автора през целия му живот: от папратите, плуването и сепиите до случаи, изследващи шизофренията, деменцията и болестта на Алцхаймер.

Триумф на човешкия опит и едновременно завладяващ поглед към ум, постоянно очарован от света около него, "Всяко нещо на мястото му" вълнува читателите с характерната си емпатия, ученост и винаги блестящо писане на Оливър Сакс.