Винаги има тънка граница, когато става въпрос за излизането на ремастерирана версия на старо видеоигра. Не можеш да я промениш толкова, че да изглежда "чужда", но не можеш и да я оставиш такава, каквато е била, за да не бъде несъвместима със сегашните стандарти. Знаейки това, можеш да видиш колко много неща са се объркали в Sonic Colors Ultimate. Докато, да, играеш същата игра като тази за Wii, в същото време различни бъгове, гличове, трудности с управлението, звукови и визуални проблеми и сривове те посрещат на едно лудо парти, за което не си подготвен да се справиш. Съвсем логично ще се запиташ "Има ли нещо положително, което да предложи сред този хаос от проблеми?" и честно (със съжаление) ще ти отговоря "Няма нещо, което да ти остави сладък спомен". За да бъда по-конкретен и ясен... Sonic Colors не е лоша видеоигра, но не е и скритият диамант на поредицата. Въпреки това, тази ремастерирана версия изобщо НЕ представя усещането и първоначалното въздействие, което играта имаше през 2009. Така че, защо да вземеш Colors Ultimate, когато имаш Sonic Colors у дома? (За тези, които разбраха препратката)