Историческите възгледи в текстовете на тома ще срещнем, че циркулират по-широко в епохата на Костис Папаяоргис. Някои от тях се вписват в дълга историческа генеалогия, която се изтъкава във времето от Макригианис до Зисимос Лоренцато.

Един начин, следователно, е да разгледаме тези текстове в контекста на идеологическите противоречия на метаполитическата вяра за 1821 г. и въобще пътя на гръцката държава. Независимо от различията си, индивидуалните възгледи споделяха едно общо предположение: те смятаха, че народната култура е в несъответствие с внесените от Запада институции.

И докато едните може да са виждали в това проблем на самите институции, наложени отвън, за други това е било проблем на "народа" и неговата нагласа, която през времето устоява срещу модернизиращите модели на западно хранените местни елити. Папаяоргис участва в това противоречие с обичайната си "света мания" и винаги привлечен от богатството на народната култура, "остатъци" от която само много малко са оцелели.

И неговата постоянна загриженост винаги е била възстановяването на тяхната памет.