През 586 г. пр. Хр. царството Юдея, което по това време представляваше всичко, което беше останало от народа на Израел в Ханаан, премина през опустошителен опит.

Храмът лежеше в руини, церемониите спряха, най-добрата част от нацията беше отведена в плен в Вавилон и 'От бедните обаче на земята остави началникът на телесната охрана, за лозари и земеделци' (Царе II, XXV 12) (. . .)

Кризата, от национална гледна точка, ставаше все по-остра, след като един и половина века по-рано, през 722 г., Северното царство, което включваше десетте племена, беше завладяно от армията на Асирия и жителите бяха отведени в изгнание, където, за по-голямата част, бяха асимилирани.

Ако опустошението в Юдея имаше да има подобен край, цялата нация щеше да бъде унищожена и името на Израел щеше да бъде заличено.

(. . .) [Извадка от текста на въведението на изданието]