Лорка в Перлибин и Белиса... „заема“ елементарната история на народната брошура, но само за да я отмени из основи и да й придаде трагично съдържание. Богатият, грозен, безвкусен старец Дон Перлибин на Лорка... е единственият Перлибин в света, който не е направил... перлибинска кариера!

Той живее сам, с една стара икономка-служителка, която се грижи за него, в огромния, безвкусен дом, между безброй книги, които му правят компания в студените зимни нощи... и дори не си представя какво означава да се нарича Дон Перлибин.

Срещу къщата на последния испански идальго, Дон Перлибин, идва да се настани една прекрасна млада девойка, която с фаталното си име, Белиса, изглежда като че ли е изплъзнала от страниците на Лопе де Вега и носи с себе си цялата „зестра“ на митична персона.

Тя е въплъщение на „прелъстителката“, вечната жена, недосегаемата, неверната, желаната малка любимка! Въплъщава всички дълбоки, неизпълнени желания на Перлибин и пред него слага живата женска форма, която го привлича и съблазнява неустоимо: народната „кукла“ Белиса. Вече изглежда, че е дошло времето на неговата „ерос аника те махан“!

Или е като демон, който безуспешно се опитва толкова дълго да изкуши Дон Кихот, показвайки му красиви, слънчеви, реални пейзажи на голи жени, докато той нямаше очи за нищо друго, освен за вечната, не-съществуваща и идеална за това любимка, Дулсинея, сега обърна пронизващия си поглед към Перлибин!

Тук, в точно този момент, в който се срещат герой от народната брошура „алeluia“ с героинята на Лопе, затваряме нашата скоба и започва творбата на Лорка. В... дървения фасул, който стана човек благодарение на любовта си, зрителят разпознава една страна на предадения си аз. Не знае дали да се смее или да плаче със страданията на героя, но сега със сигурност знае от първа ръка... какво означава да се наричаш Дон Перлибин.