От текстовете, които представяме тук, трите първи се отнасят, с различни поводи, към форми и неща от Междувоенния период, докато четвъртото („Затрудняването на литературата“) се занимава с въпроса за свободата на словото и нейните граници в процесите на съвременното общество, както и с възможната съдба на литературните жанрове в тези граници и тези пречки.

Есето на Оруел имат характеристиката, че са обхванати от силно критично отношение, което обаче изобщо не изкривява обекта си, който винаги наближава с ултра чувствителност и възприемчивост.

Така например, оценките на Оруел за явлението Дали, за Елиът, Милър, Лорънс, Паунд, Джойс, може да носят цялата острота на критика с явно „политически“ произход, но успяват, дори когато имат случайни или отклоняващи се характер, да улавят, да поддържат и да защитават същественото и честното.