В крайна сметка, ще говоря за онези, които обичах, пише Албер Камю в бележка за Първият човек. Проектът на този роман, по който работеше по време на смъртта си, беше амбициозен. Той беше казал веднъж, че писателите запазват надеждата да открият тайните на универсално изкуство, което чрез смирение и майсторство най-после ще оживи героите в тяхната плът и във времето им.

Той е положил основите на това, което ще е разказ за детството на неговия първи човек. Тази първоначална редакция има автобиографичен характер, който сигурно е изчезнал във финалната версия на романа. Но именно този автобиографичен аспект е ценен днес.

След като прочетете тези страници, се появяват корените на това, което ще оформи личността на Камю, неговата чувствителност, генезиса на мисълта му, причините за неговата ангажираност. Защо цял живот е искал да говори от името на онези, на които е отказан гласът.