През 1955 г. младият студент по архитектура в Женевския университет, Мануел Бод-Бови, посещава за първи път Тино, оставайки в малка къщичка на плажа на Кионas. Изследвайки острова, Мануел открива някои необичайнорни постройки, за които никога не бе чувал нищо.

С изненада и ентусиазъм, по време на всяка от екскурзиите си, той открива самотни гнездилища за гълъби на плажовете, други облегнати на склоновете и трети, които се извисяват на височините, като всяко от тях надминава предишното по красота и гордост. Благодарение на баща си, Самюел, етномузиколог, Мануел е развил интерес към изучаването на народната култура. Всъщност, известният му дядо, Даниел, е публикувал изследвания и книги на теми, свързани с традиционната архитектура на Швейцария...

Мануел Бод-Бови, дълбоко запленен, помислил да състави систематичен каталог на гнездилищата за гълъби. Той обиколил целия остров и спал понякога в едно село, понякога под звездите или на някоя жътва, параклис или изоставено гнездо за гълъби. Открил около осемстотин, които запечатал в четири големи албума с подробни чертежи, теории и размисли, които представил на Архитектурния факултет в Женевския университет за своята докторска дисертация.

След повече от 60 години, част от този рядък материал става книга, обогатена с въводни текстове и много документални снимки, които увековечават гнездилищата за гълъби, както са съществували през 1955 г., като така отново подчертават нуждата от защита на нашето културно наследство и ни подтикват да следваме пътищата на острова...