Нуждаем ли се от още една книга за Карагьоз?… Разбира се, не, ако става въпрос за още един лъскав албум, проектиран да внесе ярък акцент на графичното народно изкуство в градските ни салони. Разбира се, не и ако става въпрос за още едно претенциозно изследване, проектирано да разкрие произхода на карикатурните типове на театралната пейка от ариистофановите комедии или от Елевсинските мистерии.
Това, от което обаче категорично се нуждаем, са съвсем различен тип изследвания, които ще се постараят да проучат феномена на неочаквания процъфтяване на театъра на сенките в Гърция през 20-ти век, които ще опитат да разрешат загадката на нахлуването и разпространението на един предмодернистки артистичен институт в територията на социална структура, изцяло предадена, от един момент нататък, на визиите на градския модернизъм и европеизация.
Разсъжденията, които се развиват на страниците на този том, се опитват именно да вмъкнат местния народен театър в по-широката историческа ситуация на Източния въпрос и османските реформи на Танзимата, преподреждането на югоизточните граници на Европа в години, предшестващи двата Световни войни.
И се опитват да проследят стъпка по стъпка пътя на един народ, който се е движил от лабораторната към фабричната продукция на развлечения за безкласовите маси зрители и читатели на един пазар, който вече се стреми към феномена, който обикновено покриваме с неестетичния, но толкова полезен термин "глобализация".
