Седем любовни истории или седем истории за любовта с непосредствени и косвени, краткосрочни, но и дългосрочни последици върху историята на Византия. Във всяка от тях главните действащи лица, императори или висши чиновници (Феодосий II, магистър Павлин, Юстиниан, Хераклий, Константин VI, Леон VI, Михайл IV, Роман IV Диоген), и августкини (Афина - Евдокия, Теодора, Мартина, Теодот, Зоя Заутзис, Зоя Порфирогеница, Евдокия Макремболита), са действали, повлияни от чувства на любов и емоции, предизвикани от техните любовни партньори.

Важни области на държавата, като администрацията и законодателството, както и институции, начело с императорската, понесли последствия от избора на управляващите. В това, което се разказва и анализира във връзка с любовни връзки, бракове и разводи в контекста на Свещения дворец, е ясна ролята на решенията, касаещи личните характерови въпроси на водещите личности в развитието на империята.

Състоятелите на физиономията и историята на Византия, а именно римските държавни корени, духът на гръцката и елинистичната древност, в комбинация с новата религия – християнството, формираха среда, в която, до края на единайсети век, възходът на трона не беше само резултат от политически планове и династични брачни стратегии.

За монарсите и двата пола имаше пространство за изразяване на предпочитания и чувствителности относно партньорите им и следователно техните действия съществено допринасяха за формирането на характери на империята. Любовните чувства и емоции влияели на държавните институции, като "наследственото" наследяване и женската власт, на политическите развития, религиозните и църковни насоки, довели до законодателни намеси и предизвикали преобръщания на политически групи и съотношения, та дори и до преразглеждане на външната политика на държавата.