Група сезонни пастири от Илирия в средата на 19-ти век, след като напуснали импровизираните си хижи и построили селото Хавари, незабавно се погрижили за „покрива на знанието“ на децата си, с основаването и функционирането на Първото частно основно училище в собствена сграда през 1890 година.

Започнало е, и местното образование продължава да се развива функционално и в инфраструктура, координирано с националните реформи и подпомагано от визиите и действията на новите поколения, в кръвта на които тече благословеното предково ДНК, последното от които е стремежът и строителството на съвременна гимназия през 1997 година.

Ранната интуиция и непоколебимата вяра на първите заселници и техните потомци в стойността на знанието и следователно на образованието изведоха значителен човешки духовен потенциал, сред който се откроиха емблематични примерни личности, способни да вдъхновяват младите — и не само — с аромата на добродетелния си живот и морал, целенасочеността на знанието, безкористната любов към ближния и неизчерпаемата им устойчивост на лишенията и непредвидимите изпитания на живота.

Тази книга е насочена към тези, които се безпокоят, сред глобализацията, за съдбата на малките местни и регионални общности.