Истинското запознанство с Папандреу започна, след като той ме направи заместник-министър на правителството през 1982 година и прие размери главно заради пътуванията, които направихме заедно, където неминуемо обменяхме мнения и обсъждания, които много малко от неговите сътрудници имаха възможност да проведат с него.

Главно вярвам, че малко хора имаха възможността да го чуят да говори по всякакви теми извън близкия му кръг, който разбира се знае неща, касаещи неговия личен живот много повече от това, което би могъл да знае който и да е друг, но тези неща накрая не смятам, че трябва да ни интересуват.

Пространството, което ще се опитаме да оживим чрез тези страници, е всичко, което касае Папандреу като велик лидер на една страна, която се бореше да се интегрира в процеса на европейската интеграция. Някои от темите, които сме обсъждали или правили заедно, които са в това междинно пространство между публичната политика и чисто личния живот, вярвам, че са разкриващи за начина, по който мислеше и решаваше този велик мъж.

В същото време, винаги във връзка с дейността на Папандреу и появата на Гърция в пространствата, където той се движеше с мен, ще се сблъскаме и с други големи европейски политици и някои по-малки. Периодът, който ни засяга, е определящ за присъединяването на Гърция към европейското семейство и за съществуването на европейската структура.

Нямам намерение да извърша историческо дело. Повечето от нещата, които ще напиша тук, много мои приятели са ме слушали да разказвам. Ако днес чувствам нужда да ги запиша, е защото те ме насърчаваха всеки път да го направя, за да не се изгубят, не толкова защото моята лична опитност имаше голямо значение, а защото се отнасят до този велик политик и до този велик път на Гърция към Европа.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]