Психологията на несъзнаваното представлява важна спирка в творчеството на Карл Густав Юнг, тъй като в него той публично се разграничва от Зигмунд Фройд за първи път и всъщност следва своя собствен духовен път, придавайки ново измерение на науката за психологията.

Не подценявайки или отхвърляйки фройдисткия подход относно либидото, той изразява мнението, че освен сексуалната психична енергия съществуват и други сили, които ръководят либидото. Той смело се потапя в дълбоките води на митологията и фолклора, с цел да разкрие съществуването на обща връзка между любовното желание и плътския копнеж, която обединява всички хора и прави мост между толкова различни древни нации и народите на днешния ден.

И това разкритие не е нищо друго освен отправна точка, за да защити новата идея, която има за човечеството — идеята, че всеки човек е способен да постигне емоционална и интелектуална вътрешна автономия.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]